Доставянето на електроенергия и услуги в зарядните станции за електрически превозни средства е единно комплексно снабдяване

Решението на Съда на ЕС от 20 април по дело C-282/22 (Dyrektor Krajowej lnformacji Skarbowej) се занимава с третирането с ДДС на продажбите на електроенергия и свързаните с нея услуги, доставяни от станциите за зареждане на електрически превозни средства.

Контекст: Полска компания възнамерява да инсталира и управлява обществени станции за зареждане на електрически превозни средства. Част от цикъла на зареждане е предоставянето на спомагателни услуги като предоставяне на оборудване за зареждане (включително интегриране на зарядното устройство с операционната система на автомобила); захранване с електрическа енергия в надлежно коригирани параметри към акумулаторите на електрическото превозно средство; необходима техническа поддръжка за потребителите на превозни средства и предоставяне на специална платформа, уебсайт или приложение, чрез което потребителите могат да резервират конкретен конектор и да преглеждат своята история на транзакции и плащания, както и на опцията да използват „електронен портфейл“ за плащане на дължимия баланс за индивидуални сесии за презареждане.

Въпрос: Дали в случая е налице доставка на стоки (член 14, параграф 1 от Директива 2006/112) или доставка на услуги (член 24, параграф 1) е въпросът, поставен за преюдициално заключение пред Съда на ЕО.

Решение: Съдът на ЕС установява, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че една комплексна доставка, която обхваща споменатите доставки, представлява „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази директива.

Аргументи: Съдът на Европейските общности заключава, че по принцип преносът на електроенергия съставлява характерния и преобладаващ елемент на единната комплексна доставка в случая, защото:

първо, транзакцията, състояща се от доставка на електричество към батериите на електрическо превозно средство, представлява доставка на стоки, доколкото тази транзакция позволява на потребителя на станцията за зареждане да консумира, за да задвижи своето превозно средство, електричество прехвърлено, което съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се третира като материално имущество;
второ, такова захранване с електричество на батериите на електрическо превозно средство изисква използването на подходящи устройства за презареждане, които могат да включват зарядно устройство, което трябва да бъде интегрирано с операционната система на превозното средство. Следователно предоставянето на достъп до тези устройства представлява минимална доставка на услуги, която задължително придружава доставката на електроенергия и съответно не може да бъде взета предвид за целите на оценката на ролята, която играе доставката на услуги в рамките на цялата сложна сделка което също включва тази доставка на електроенергия; и
трето, техническата поддръжка, включително ИТ приложенията, която може да е необходима на съответните потребители, представлява средство за по-добро използване на доставката на електроенергия, необходима за задвижване на електрическото превозно средство, и следователно е спомагателна доставка към доставката на електроенергия.