Продължение: Масови АУАН и запечатвания на обекти – 2026 г. бизнесът разполага с достатъчно аргументи за правна защита

С последния си пост споделих за агресивната контролна дейност в края на 2025 г. Днес, в началото на новата година, бих искала да предоставя още няколко „оръжия“, които да засилят правната защита на българския бизнес при административен произвол.

Не се колебайте да възразите ако не сте съгласни с акт за установяване на административно нарушение  (АУАН), наказателно постановление или заповед за принудителна административна мярка (често запечатване на обект), връчен за данъчно нарушение на дружеството ви.

Няма спор, че фискалният контрол е необходим за опазването на законността. Проблем възниква, когато стремежът към събираемост се превърне в „механично“ санкциониране, без индивидуална преценка на случая.

Масово българските бизнеси, независимо от техния мащаб, избират да платят първата наложена санкция, макар да я считат за несправедлива. Докато големите компании приемат плащането като „прагматичен“ начин да си спестят административен ресурс, малкият бизнес често вижда в това „по-евтиния“ изход спрямо инвестицията в специализирана защита.

И в двата случая, обаче това привидно спокойствие е стратегическа илюзия.

Плащането е признаване за извършено закононарушение, което ви поставя в хипотезата на „повторност“ – тоест при следваща проверка или ревизия, рискът от налагане на много по-висока санкция е все по-голям, а запечатването на обекта е обосновано. Обжалването на несправедливо наложена първа санкция е инвестиция в сигурността на вашия бизнес утре.

И по-важното, вашата защита е подкрепена от три решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановени по български дела:

Дело C-97/21 (MV-98) – установява принципа за пропорционалност и недопустимото кумулиране на имуществена санкция (или глоба) и запечатване на обект, поради прекомерната тежест за бизнеса.

Дело C-733/23 („Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД) – потвърждава, че при определяне на санкцията трябва да се отчитат конкретните обстоятелства и установява, че дори и минималната предвидена санкция е прекомерно висока ако с нарушението щетите за държавата са незначителни – в случая са наложени 85 санкции по 500 лева всяка, или общо 42 500 лева (около 21 250 евро), за неиздадени касови бележки при общ размер на дължим по тях ДДС от 268,02 лева (около 134 евро).

 Дело C-605/23 („Ати-19“ ЕООД) – постановява категоричното предимство на правото на Съюза, като овластява националния съд по собствена инициатива да остави без приложение всяка действаща национална разпоредба, която му противоречи.

Тези три решения са ясен сигнал от СЕС срещу административен произвол у нас. С тях СЕС потвърждава, че националните приходни органи не могат да налагат санкции механично, а при строго съблюдаване на баланса между нарушението и наказанието. Фискалният интерес на държавата не може да оправдава мерки, които водят до прекомерна финансова тежест или наказателен ефект извън разумни граници.

В началото на 2026 г. еврото вече е факт и вероятно проверките на НАП за злоупотреби ще се засилват. Въпреки това, наднационалните стандарти за справедливост и предвидимост трябва да бъдат отстоявани активно.

Не позволявайте в случаите на административен натиск, това да застраши стабилността на бизнеса ви.

Правото е на ваша страна – използвайте го стратегически!