Не се колебайте да възразите ако не сте съгласни с акт за установяване на административно нарушение  (АУАН), наказателно постановление или заповед за принудителна административна мярка (често запечатване на обект), връчен за данъчно нарушение на дружеството ви.

Няма спор, че фискалният контрол е необходим за опазването на законността. Проблем възниква, когато стремежът към събираемост се превърне в „механично“ санкциониране, без индивидуална преценка на случая.

Масово българските бизнеси, независимо от техния мащаб, избират да платят първата наложена санкция, макар да я считат за несправедлива. Докато големите компании приемат плащането като „прагматичен“ начин да си спестят административен ресурс, малкият бизнес често вижда в това „по-евтиния“ изход спрямо инвестицията в специализирана защита.

И в двата случая, обаче това привидно спокойствие е стратегическа илюзия.

Плащането е признаване за извършено закононарушение, което ви поставя в хипотезата на „повторност“ – тоест при следваща проверка или ревизия, рискът от налагане на много по-висока санкция е все по-голям, а запечатването на обекта е обосновано. Обжалването на несправедливо наложена първа санкция е инвестиция в сигурността на вашия бизнес утре.

И по-важното, вашата защита е подкрепена от три решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановени по български дела:

Дело C-97/21 (MV-98) – установява принципа за пропорционалност и недопустимото кумулиране на имуществена санкция (или глоба) и запечатване на обект, поради прекомерната тежест за бизнеса.

Дело C-733/23 („Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД) – потвърждава, че при определяне на санкцията трябва да се отчитат конкретните обстоятелства и установява, че дори и минималната предвидена санкция е прекомерно висока ако с нарушението щетите за държавата са незначителни – в случая са наложени 85 санкции по 500 лева всяка, или общо 42 500 лева (около 21 250 евро), за неиздадени касови бележки при общ размер на дължим по тях ДДС от 268,02 лева (около 134 евро).

 Дело C-605/23 („Ати-19“ ЕООД) – постановява категоричното предимство на правото на Съюза, като овластява националния съд по собствена инициатива да остави без приложение всяка действаща национална разпоредба, която му противоречи.

Тези три решения са ясен сигнал от СЕС срещу административен произвол у нас. С тях СЕС потвърждава, че националните приходни органи не могат да налагат санкции механично, а при строго съблюдаване на баланса между нарушението и наказанието. Фискалният интерес на държавата не може да оправдава мерки, които водят до прекомерна финансова тежест или наказателен ефект извън разумни граници.

В началото на 2026 г. еврото вече е факт и вероятно проверките на НАП за злоупотреби ще се засилват. Въпреки това, наднационалните стандарти за справедливост и предвидимост трябва да бъдат отстоявани активно.

Не позволявайте в случаите на административен натиск, това да застраши стабилността на бизнеса ви.

Правото е на ваша страна – използвайте го стратегически!

Края на тази година ще запомня с изключително агресивна контролна дейност от страна на органите по приходите. В името на повишаване на събираемостта масово бяха издавани Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), последвани мигновено от Наказателни постановления (НП). Целта изглежда не е превенция, а санкциониране на всяка цена – основно на малкия и среден бизнес.

Станахме свидетели на механично прилагане на имуществени санкции – без задълбочена фактическа и правна преценка на конкретния случай и с пълно неглижиране на принципа за пропорционалност и справедливост.

НП са комбинирани с най-тежката принудителна административна мярка (ПАМ) – „запечатване на обект“, и то точно в най-силния период от годината за търговците.

Именно в такива моменти се усеща огромната ценност на наднационалния правен порядък като коректив на местния административен произвол.

Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) е инструментът, който поставя ясни граници пред националната администрация.

Решение на СЕС по дело C-97/21 (MV-98), постановено по български казус, категорично установява, че:

• Санкционните и принудителните мерки трябва да бъдат строго пропорционални;
• Кумулирането на имуществени санкции (глоба плюс запечатване) не може да води до прекомерна тежест за търговеца;
• Фискалният интерес не може да оправдава мерки, които водят до солидни финансови загуби или наказателен ефект извън разумните граници.

Това решение предоставя силна правна основа за успешно оспорване на:

• Заповеди за запечатване на търговски обекти;
• АУАН и НП, издадени в нарушение на принципа за пропорционалност;
• Системни практики, които противоречат на правото на ЕС.

Пожелание за 2026 г.

Утре осъмваме в нова реалност – еврото става валутата на страната ни. Пожелавам си тази промяна да не е само монетарна, а да постави началото на една наистина европейска, предвидима и справедлива данъчна администрация!

Фактите накратко

Дело C-277/24 (M.B. – Adjak) от 27.02.2025
Бивш управител иска да участва в данъчно производство за задължения на управлявано от него дружество, за да защити правата си при евентуално производство срещу самата нея. Това обаче не е позволено от полското законодателство.

Дело C-278/24 (P.K.) от 30.04.2025
Председател на управителния орган на дружество е привлечен като солидарно отговорен след неуспешно събиране на ДДС задължения на дружеството. Той възразява, че дори да е действал добросъвестно, полското законодателство не му позволява да се освободи от отговорност.

Въпроси към СЕС

1. Допустимо ли е да се ангажира солидарна отговорност без доказване на вина или недобросъвестност от страна на управителя?
2. Нарушава ли се правото на защита, ако управителят не може да участва в производството срещу дружеството, чийто дълг може да се прехвърли върху него?

Заключение на СЕС

Съдът приема, че:

• Не е задължително управителят да участва в данъчното производство срещу дружеството, стига в производството срещу самия него, той да има ефективна възможност да оспори фактите и задълженията по първото производство.
• Няма пречки законодателството да предвижда критерии, чието неизпълнение да повлича солидарна отговорност от управителя, доколото е гарантирано правото му на защита.

Практическо значение

Тези решения затвърждават позицията на СЕС, че отговорността на управителите може да бъде ангажирана при ясни и предвидими условия, при които се гарантира ефективна защита на техните права. Въпросът за баланса между интереса на държавата от събиране на данъци и защитата на добросъвестните управители остава ключов за националното правораздаване.

Благодарим ви, че ни четете! Ще продължаваме да ви държим в течение!

Наскоро СЕС издаде разпореждане C-377/23 по случая на DC.

Фактите накратко

DC е португалски продавач на употребявани автомобили, който погрешно е начислил 0% ДДС във фактурите, издадени до крайни клиенти. Данъчната администрация установява, че DC е трябвало да начисли 23% ДДС, който решава, че е дължим върху цената, посочена във фактурите.

DC оспорва решението на данъчната администрация с аргумент, че в неговия случай дължимият ДДС следва да се счита включен във фактурираната цена, а не да се начислява върху нея.

Според него методът на изчисление, приложен от данъчните органи води до необосновано увеличаване на фактурираната продажна цена, което предвид липсата на законов механизъм за прехвърляне на до-начисления 23% ДДС към крайните клиенти е в нарушение на принципа за неутралност на данъка.

Въпрос към СЕС

Следва ли в случая да се счита, че дължимият ДДС е включен в цената, фактурирана от DC на неговите клиенти?

Ключови моменти

Според СЕС отговорът на зададения въпрос може лесно да бъде изведен от решения C-249/12 и C-250/12 (Tulică и Plavoşin) и C-521/19 (Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia), според които:

• член 73 от ДДС Директива 2006/112 ясно посочва, че данъчната основа е възнаграждението, което данъчнозадълженото лице действително е получило;

• това правило е в съответствие с основен принцип, че системата на ДДС има за цел да насочи тежестта на този данък единствено към крайните потребители;

• при вече издадени фактури към крайни клиенти, в които няма посочен ДДС, да се начислява данък върху фактурираната цена е в противоречие с горния принцип, особено ако е ясно, че допълнително начисленият ДДС няма как да бъде събран от крайния потребител;

• такъв подход противоречи и на правилото, което не позволява на данъчните власти да събират ДДС над сумата, действително получена от данъчнозадълженото лице в замяна на неговата доставка.

Заключение на СЕС

Съгласно чл. 73, член 78, буква а) и член 2, параграф 2, буква б) от ДДС Директива 2006/112, когато данъчнозадължено лице погрешно приложи по-ниска ДДС ставка във фактури, издадени на крайни потребители, то при начисляването на дължимия данък трябва да се вземе предвид фактурираната цена и той да се счита включен в нея, освен ако националното законодателство позволява на данъчнозадълженото лице да си върне от крайните потребители сумата внесена след коригираната ДДС ставка.

Значение

Разпореждането внася яснота при начисляване на ДДС в случаите на вече издадени фактури с погрешно приложена ставка на ДДС. То подчертава значението на точното определяне на ДДС във фактурираните цени и подчертава основния принцип, че тежестта на данъка следва да пада върху крайния потребител.

Благодарим ви, че ни четете! Ще продължаваме да ви държим в течение!

Полските данъчни власти установяват, че между януари 2010 г. и април 2014 г. Company P има издадени 1 679 фактури за продажби на гориво от бензиностанция, ДДС по които не е платен в държавния бюджет. Оказва се, че фактурите са фалшиво издадени от служителя P.K., без знанието и съгласието на работодателя, Company P.

Фактурите били придружени с автентични касови бележки, събирани и доставяни на Р. К. от други служители, срещу финансова облага. P. К. продава фактурите на компании, които измамно възстановяват ДДС по тях.

Фалшивите фактури са записвани на компютъра на бензиностанцията във формат, различен от този на фактурите, издадени от Company P и не могат да бъдат прегледани без отключване на този компютър. Полските данъчни власти твърдят, че отговорността за плащането на ДДС, посочен във фактурите е на работодателя, защото той не е положил дължимата грижа да контролира действията на своя служител.

Въпроси към СЕС

Предвид член 203 от ДДС Директивата, според който ДДС се дължи от всяко лице, посочило ДДС във фактура, в конкретния случай:

• Кой трябва да се счита за лицето, посочило ДДС във фалшиво издадените фактури – работодателят или служителят?
• От значение ли е, че работодателят не е положил дължимата грижа да упражни достатъчен контрол над дейността на своя служител?

Ключови моменти

• ДДС, посочен във фактура е дължим от издателя на фактурата дори и при липса на реална, облагаема доставка.
• Както данъчно задължено, така и данъчно незадължено лице може да дължи заплащане на ДДС, посочен във фактурата.
• Когато е налице риск от загуби за държавния бюджет, издателят на фактурата носи отговорност за дължимия ДДС, посочен в нея, независимо от вината. Обратното, ако няма такъв риск, член 203 от ДДС Директивата е неприложим.
• Работодател, който не е положил дължимата грижа, която разумно се очаква от него, за да контролира действията на своя служител, се счита за издател на фактурите и лицето задължено за посочения в тях ДДС.

Заключение на СЕС

Член 203 от ДДС Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че когато служител на данъчнозадължено лице, издаде фалшива фактура от името на, но без знанието или съгласието на своя работодател, този служител е отговорен за плащането на ДДС, посочен във фактурата. Отговорността за заплащането на ДДС, обаче ще бъде на данъчнозадълженото лице, работодател, ако то е пропуснало да упражни дължимата грижа, която разумно се изисква от него, за да контролира действията на своя служител.

Значение

Решението разяснява член 203 от ДДС Директивата в случаи на фалшиви фактури, издадени без знанието или съгласието на лицето, идентифицирано като техен издател. То подчертава значимостта на надлежната проверка от страна на данъчнозадължените лица за предотвратяване на измами с ДДС.

Благодарим ви, че ни четете! Ще продължаваме да ви държим в течение!

И така, през 1958 г. при управлението на президента Рене Коти и с подкрепата на Морис Лоре, вече министър на икономиката, Франция експериментира с въвеждането на ДДС в Кот д‘Ивоар. Експериментът се оказва повече от успешен и през 1967 г. Франция официално заменя данъка върху потреблението с ДДС. Към днешна дата, ДДС е въведен в почти цяла Европа, с изключение на Андора и Ватикана.

Ролята на данъчния консултант все по-често напуска пределите на една територия, кoeто налага познаването на ДДС в различни държави. Опитът ни показва, че намирането на търсената информация, значително се улеснява ако знаете местния термин за ДДС.

Вярваме, че тази информация ще ви е от полза! Очаквайте още новини от нас!

Фактите накратко

На Global Ink Trade, е отказано приспадането на ДДС заради предполагаемо пасивно укриване на данъци, заради неговия  доставчик Office Builder Kft. Въпреки потвърждението за извършената доставка, данъчните власти твърдят, че Global Ink Trade не е положил дължимата грижа. Случаят повдигна въпроси и относно тълкуването на правото на ЕС от унгарските съдилища и предимството на правото на ЕС над него.

Ключови моменти

• Установено е, че доставчикът Office Builder Kft не е извършвал стопанска дейност и не е изпълнявал данъчни задължения.
• Приспадането на ДДС е отказано на Global Ink Trade от данъчните власти с аргумент за пасивно укриване на данъци, поради проявена небрежност.
• Делото включва противоречие в тълкуването на правото на ЕС от унгарските съдилища, което повдига въпроса относно върховенството на правото на ЕС над националната практика.

Изводи на съда

• СЕС подчертава върховенството на правото на ЕС и указва, че националните съдилища са задължени да следват неговите тълкувания, когато националната практика им противоречи.
• Правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано при проявена небрежност от страна на данъкоплатеца, при условие че са изпълнени определени условия и това не обременява прекомерно данъкоплатеца.
• Данъчната администрация трябва да докаже елементите на укриване на ДДС и активното участие на данъкоплатеца, без непременно да идентифицира всички участници в укриването.

Значение

Решението на Съда на ЕС по делото Global Ink Trade срещу Office Builder Kft има отражение върху тълкуването и прилагането на данъчното законодателство на ЕС. Акцентът върху предимството на правото на ЕС пред националните съдебни практики, разясненията относно условията за отказ на данъчен кредит и тежестта на доказване пред данъчните администрации при предполагаемо укриване на данъци, всичко това служи за осигуряване на така необходимата яснота в тази сложна област на правото.

Благодарим ви, че ни четете! Нашият ангажимент да ви държим информирани остава непоколебим!

Контекст: Полска компания възнамерява да инсталира и управлява обществени станции за зареждане на електрически превозни средства. Част от цикъла на зареждане е предоставянето на спомагателни услуги като предоставяне на оборудване за зареждане (включително интегриране на зарядното устройство с операционната система на автомобила); захранване с електрическа енергия в надлежно коригирани параметри към акумулаторите на електрическото превозно средство; необходима техническа поддръжка за потребителите на превозни средства и предоставяне на специална платформа, уебсайт или приложение, чрез което потребителите могат да резервират конкретен конектор и да преглеждат своята история на транзакции и плащания, както и на опцията да използват „електронен портфейл“ за плащане на дължимия баланс за индивидуални сесии за презареждане.

Въпрос: Дали в случая е налице доставка на стоки (член 14, параграф 1 от Директива 2006/112) или доставка на услуги (член 24, параграф 1) е въпросът, поставен за преюдициално заключение пред Съда на ЕО.

Решение: Съдът на ЕС установява, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че една комплексна доставка, която обхваща споменатите доставки, представлява „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази директива.

Аргументи: Съдът на Европейските общности заключава, че по принцип преносът на електроенергия съставлява характерния и преобладаващ елемент на единната комплексна доставка в случая, защото:

първо, транзакцията, състояща се от доставка на електричество към батериите на електрическо превозно средство, представлява доставка на стоки, доколкото тази транзакция позволява на потребителя на станцията за зареждане да консумира, за да задвижи своето превозно средство, електричество прехвърлено, което съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се третира като материално имущество;
второ, такова захранване с електричество на батериите на електрическо превозно средство изисква използването на подходящи устройства за презареждане, които могат да включват зарядно устройство, което трябва да бъде интегрирано с операционната система на превозното средство. Следователно предоставянето на достъп до тези устройства представлява минимална доставка на услуги, която задължително придружава доставката на електроенергия и съответно не може да бъде взета предвид за целите на оценката на ролята, която играе доставката на услуги в рамките на цялата сложна сделка което също включва тази доставка на електроенергия; и
трето, техническата поддръжка, включително ИТ приложенията, която може да е необходима на съответните потребители, представлява средство за по-добро използване на доставката на електроенергия, необходима за задвижване на електрическото превозно средство, и следователно е спомагателна доставка към доставката на електроенергия.

Въпросите възникват по случай на белгийска компания Drebers, която предоставя медицински услуги чрез лекари и медицински сестри, които не са нейни служители, а работят по договори за сътрудничество или предоставяне на услуги. Компанията фактурира своите клиенти за тези услуги и заплаща такса на лекарите и медицинските сестри.

Белгийските данъчни власти считат, че Drebers няма право да прилага освобождаването от ДДС за медицински услуги, тъй като не отговаря на условията, определени от Съда на ЕО в неговата предишна съдебна практика, а именно че услугите трябва да се предоставят от регулирана професия и че трябва да има пряка връзка между доставчика на услугата и получателя.

Drebers оспори това решение пред белгийските съдилища с аргумента, че действа като посредник между лекарите и медицинските сестри и техните клиенти и че самото то не извършва никаква медицинска дейност. Той също така твърди, че съдебната практика на Съда на ЕС не изисква доставчикът на услугата и получателят да са идентични, а само да принадлежат към едно и също правоотношение.

Касационният съд реши да отнесе следните въпроси до Съда на ЕО:

• Трябва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че медицинските услуги, предоставяни от данъчнозадължено лице, което самото не е регулирана професия по смисъла на тази разпоредба, но което използва регулирани професии в рамките на смисъла на тази разпоредба, които не са негови служители, но работят по договори за сътрудничество или предоставяне на услуги, могат да попаднат в обхвата на това освобождаване?
• Ако е така, това освобождаване важи ли само ако има пряка връзка между тези регулирани професии и получателите на тези услуги?

Отговорите на Съда на ЕС на тези въпроси ще имат значителни последици за третирането с ДДС на медицински услуги, предоставяни от посредници или платформи, които ангажират регулирани професионалисти. Номерът на делото е C-243/23.