Не се колебайте да възразите ако не сте съгласни с акт за установяване на административно нарушение  (АУАН), наказателно постановление или заповед за принудителна административна мярка (често запечатване на обект), връчен за данъчно нарушение на дружеството ви.

Няма спор, че фискалният контрол е необходим за опазването на законността. Проблем възниква, когато стремежът към събираемост се превърне в „механично“ санкциониране, без индивидуална преценка на случая.

Масово българските бизнеси, независимо от техния мащаб, избират да платят първата наложена санкция, макар да я считат за несправедлива. Докато големите компании приемат плащането като „прагматичен“ начин да си спестят административен ресурс, малкият бизнес често вижда в това „по-евтиния“ изход спрямо инвестицията в специализирана защита.

И в двата случая, обаче това привидно спокойствие е стратегическа илюзия.

Плащането е признаване за извършено закононарушение, което ви поставя в хипотезата на „повторност“ – тоест при следваща проверка или ревизия, рискът от налагане на много по-висока санкция е все по-голям, а запечатването на обекта е обосновано. Обжалването на несправедливо наложена първа санкция е инвестиция в сигурността на вашия бизнес утре.

И по-важното, вашата защита е подкрепена от три решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановени по български дела:

Дело C-97/21 (MV-98) – установява принципа за пропорционалност и недопустимото кумулиране на имуществена санкция (или глоба) и запечатване на обект, поради прекомерната тежест за бизнеса.

Дело C-733/23 („Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД) – потвърждава, че при определяне на санкцията трябва да се отчитат конкретните обстоятелства и установява, че дори и минималната предвидена санкция е прекомерно висока ако с нарушението щетите за държавата са незначителни – в случая са наложени 85 санкции по 500 лева всяка, или общо 42 500 лева (около 21 250 евро), за неиздадени касови бележки при общ размер на дължим по тях ДДС от 268,02 лева (около 134 евро).

 Дело C-605/23 („Ати-19“ ЕООД) – постановява категоричното предимство на правото на Съюза, като овластява националния съд по собствена инициатива да остави без приложение всяка действаща национална разпоредба, която му противоречи.

Тези три решения са ясен сигнал от СЕС срещу административен произвол у нас. С тях СЕС потвърждава, че националните приходни органи не могат да налагат санкции механично, а при строго съблюдаване на баланса между нарушението и наказанието. Фискалният интерес на държавата не може да оправдава мерки, които водят до прекомерна финансова тежест или наказателен ефект извън разумни граници.

В началото на 2026 г. еврото вече е факт и вероятно проверките на НАП за злоупотреби ще се засилват. Въпреки това, наднационалните стандарти за справедливост и предвидимост трябва да бъдат отстоявани активно.

Не позволявайте в случаите на административен натиск, това да застраши стабилността на бизнеса ви.

Правото е на ваша страна – използвайте го стратегически!

Края на тази година ще запомня с изключително агресивна контролна дейност от страна на органите по приходите. В името на повишаване на събираемостта масово бяха издавани Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), последвани мигновено от Наказателни постановления (НП). Целта изглежда не е превенция, а санкциониране на всяка цена – основно на малкия и среден бизнес.

Станахме свидетели на механично прилагане на имуществени санкции – без задълбочена фактическа и правна преценка на конкретния случай и с пълно неглижиране на принципа за пропорционалност и справедливост.

НП са комбинирани с най-тежката принудителна административна мярка (ПАМ) – „запечатване на обект“, и то точно в най-силния период от годината за търговците.

Именно в такива моменти се усеща огромната ценност на наднационалния правен порядък като коректив на местния административен произвол.

Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) е инструментът, който поставя ясни граници пред националната администрация.

Решение на СЕС по дело C-97/21 (MV-98), постановено по български казус, категорично установява, че:

• Санкционните и принудителните мерки трябва да бъдат строго пропорционални;
• Кумулирането на имуществени санкции (глоба плюс запечатване) не може да води до прекомерна тежест за търговеца;
• Фискалният интерес не може да оправдава мерки, които водят до солидни финансови загуби или наказателен ефект извън разумните граници.

Това решение предоставя силна правна основа за успешно оспорване на:

• Заповеди за запечатване на търговски обекти;
• АУАН и НП, издадени в нарушение на принципа за пропорционалност;
• Системни практики, които противоречат на правото на ЕС.

Пожелание за 2026 г.

Утре осъмваме в нова реалност – еврото става валутата на страната ни. Пожелавам си тази промяна да не е само монетарна, а да постави началото на една наистина европейска, предвидима и справедлива данъчна администрация!

Фактите накратко

Дело C-277/24 (M.B. – Adjak) от 27.02.2025
Бивш управител иска да участва в данъчно производство за задължения на управлявано от него дружество, за да защити правата си при евентуално производство срещу самата нея. Това обаче не е позволено от полското законодателство.

Дело C-278/24 (P.K.) от 30.04.2025
Председател на управителния орган на дружество е привлечен като солидарно отговорен след неуспешно събиране на ДДС задължения на дружеството. Той възразява, че дори да е действал добросъвестно, полското законодателство не му позволява да се освободи от отговорност.

Въпроси към СЕС

1. Допустимо ли е да се ангажира солидарна отговорност без доказване на вина или недобросъвестност от страна на управителя?
2. Нарушава ли се правото на защита, ако управителят не може да участва в производството срещу дружеството, чийто дълг може да се прехвърли върху него?

Заключение на СЕС

Съдът приема, че:

• Не е задължително управителят да участва в данъчното производство срещу дружеството, стига в производството срещу самия него, той да има ефективна възможност да оспори фактите и задълженията по първото производство.
• Няма пречки законодателството да предвижда критерии, чието неизпълнение да повлича солидарна отговорност от управителя, доколото е гарантирано правото му на защита.

Практическо значение

Тези решения затвърждават позицията на СЕС, че отговорността на управителите може да бъде ангажирана при ясни и предвидими условия, при които се гарантира ефективна защита на техните права. Въпросът за баланса между интереса на държавата от събиране на данъци и защитата на добросъвестните управители остава ключов за националното правораздаване.

Благодарим ви, че ни четете! Ще продължаваме да ви държим в течение!

Полските данъчни власти установяват, че между януари 2010 г. и април 2014 г. Company P има издадени 1 679 фактури за продажби на гориво от бензиностанция, ДДС по които не е платен в държавния бюджет. Оказва се, че фактурите са фалшиво издадени от служителя P.K., без знанието и съгласието на работодателя, Company P.

Фактурите били придружени с автентични касови бележки, събирани и доставяни на Р. К. от други служители, срещу финансова облага. P. К. продава фактурите на компании, които измамно възстановяват ДДС по тях.

Фалшивите фактури са записвани на компютъра на бензиностанцията във формат, различен от този на фактурите, издадени от Company P и не могат да бъдат прегледани без отключване на този компютър. Полските данъчни власти твърдят, че отговорността за плащането на ДДС, посочен във фактурите е на работодателя, защото той не е положил дължимата грижа да контролира действията на своя служител.

Въпроси към СЕС

Предвид член 203 от ДДС Директивата, според който ДДС се дължи от всяко лице, посочило ДДС във фактура, в конкретния случай:

• Кой трябва да се счита за лицето, посочило ДДС във фалшиво издадените фактури – работодателят или служителят?
• От значение ли е, че работодателят не е положил дължимата грижа да упражни достатъчен контрол над дейността на своя служител?

Ключови моменти

• ДДС, посочен във фактура е дължим от издателя на фактурата дори и при липса на реална, облагаема доставка.
• Както данъчно задължено, така и данъчно незадължено лице може да дължи заплащане на ДДС, посочен във фактурата.
• Когато е налице риск от загуби за държавния бюджет, издателят на фактурата носи отговорност за дължимия ДДС, посочен в нея, независимо от вината. Обратното, ако няма такъв риск, член 203 от ДДС Директивата е неприложим.
• Работодател, който не е положил дължимата грижа, която разумно се очаква от него, за да контролира действията на своя служител, се счита за издател на фактурите и лицето задължено за посочения в тях ДДС.

Заключение на СЕС

Член 203 от ДДС Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че когато служител на данъчнозадължено лице, издаде фалшива фактура от името на, но без знанието или съгласието на своя работодател, този служител е отговорен за плащането на ДДС, посочен във фактурата. Отговорността за заплащането на ДДС, обаче ще бъде на данъчнозадълженото лице, работодател, ако то е пропуснало да упражни дължимата грижа, която разумно се изисква от него, за да контролира действията на своя служител.

Значение

Решението разяснява член 203 от ДДС Директивата в случаи на фалшиви фактури, издадени без знанието или съгласието на лицето, идентифицирано като техен издател. То подчертава значимостта на надлежната проверка от страна на данъчнозадължените лица за предотвратяване на измами с ДДС.

Благодарим ви, че ни четете! Ще продължаваме да ви държим в течение!