Бързо разрастващи се FinTech компании подписват ежемесечно десетки трансгранични договори. Най-често срещани са покупки на SaaS, платформени продукти, глобални лицензи, маркетингови услуги, дистрибуция и много други.
Един договор, който изглежда изряден от търговска и правна гледна точка, може да съдържа данъчни рискове, които значително увеличават потенциалния или действителния разход по сделката.
В практиката си ежедневно преглеждам такива международни договори. В зависимост от засегнатите юрисдикции и предмета на договора, данъчният разход или експозиция, може да надхвърли ⅓ от възнаграждението, което FinTech компанията дължи. Добър пример е договор за покупка от регулирано дружество в Германия на срочни лицензионни права от чуждестранен доставчик, в който: gross-up клауза прехвърля данъка при източника върху купувача и към това се добавят 19% само-начислен ДДС, който е невъзстановим разход (заради освободената дейност) и специфичният за Германия търговски данък.
Причината рядко е липсата на данъчна експертиза вътре в компаниите. Проблемът е, че тази експертиза често не успява да се справи навреме с големия обем от договори. Вътрешните данъчни екипи работят под натиска на стриктни срокове за подаване на декларации в множество юрисдикции, нови отчетни изисквания, ревизии и преструктурирания. Прегледът на договори обяснимо остава на заден план. Така реалният данъчен разход става ясен, когато структурата на сделката вече е договорена, а фактурата е издадена.
От моя опит, три са най-често срещаните групи данъчни проблеми
1. ДДС като реален разход
За FinTech компаниите това е най-характерният разход за данък. Освободените финансови услуги на регулираните дружества ограничават правото им на данъчен кредит. Затова и ДДС, дължим по входящите доставки на софтуер, SaaS, маркетинг и консултантски услуги често остава като разход, частично или изцяло. Кое дружество от групата подписва договора, кое реално ползва услугата и как разходът се разпределя в групата влияе пряко върху крайната цена на сделката.
2. Невидимият данък при източника и разходи за специфични местни данъци
Стандартни данъчни клаузи в международните договори често незабелязано прехвърлят върху купувача дължим данък при източника или местни данъци върху цифрови услуги. В някои юрисдикции данъците, чиято икономическа тежест се поема от купувача съгласно договора, могат също да бъдат данъчно непризнат разход за целите на корпоративното подоходно облагане, което допълнително увеличава цялостния разход по сделката.
Този риск се управлява с правилна квалификация на услугата и на плащането съгласно местното законодателство, приложимите спогодби за избягване на двойно данъчно облагане и, все по-често, Многостранната конвенция
3. Преквалифициране на работни отношения и риск от място на стопанска дейност
Международните контрактори, фрийлансърите и Employer of Record платформите са обичайна част от бизнес модела на много FinTech компании. В зависимост от договорните условия и най-вече от фактическите реалности, те могат да бъдат преквалифицирани в трудови отношения или дори да създадат място на стопанска дейност в друга юрисдикция. Последиците могат да са съществени данъчни задължения, осигурителни плащания и необходимост от спазване на обременителни административни изисквания.
Извън тези три групи рискове остават трансферното ценообразуване, договорни клаузи, чрез които доставчиците се опитват да прехвърлят върху клиентите си отговорността по докладване по DAC6, специфични данъци при наемане на бизнес площи и прочие.
Договорът като първа контролна точка
Бизнесът няма нужда всеки договор да минава през изчерпателен и времеемък данъчен анализ, нито пък да заобикаля данъци, чрез договора. Целта е данъчният разход и съществените рискове да бъдат идентифицирани и разбрани навреме и управлявани преди подписването на договора, вместо да се превърнат в неприятна изненада след сключването на сделката.
В поредицата ми „Contract Tax Review Insights“ ще разгледам най-честите данъчни капани един по един, и ще обясня как те могат да бъдат идентифицирани преди да е твърде късно.
Следващата тема: Кога ДДС по привидно стандартен договор се превръща в реален разход за FinTech компаниите?

Comments are closed.